При PAP теста се изследват клетки от цервикса за абнормни изменения. Целта е да се установи дали има наличие на предракови клетки. Препоръчително е тестът да се провежда веднъж годишно при сексуално активните жени и веднъж на шест месеца при жени на възраст над 35 години, като той се извършва до 10 – 11 ден от първия ден на последната менструация.
По класификация на Папаниколау резултатите от PAP теста се разглеждат в 5 групи:
- РАР I – нормални клетки;
- РАР II – изменени клетки, показващи най-вече възпалителни промени или метаплазия (доброкачествени промени), HPV инфекция;
- РАР III – граничен резултат;
- РАР ІІІА – тежко възпалено или дегенеративно изменение; РАР ІІІВ – лека до среднотежка дисплазия (ЦИН I или II), без наличие на ракови клетки, като измененията могат да се развият до раков процес;
- РАР IV – тежка дисплазия, наличие на единични ракови клетки;
- РАР V – наличие на множество ракови клетки, инвазивен карцином.
В по-голямата си част PAP абнормният резултат се дължи на често срещаните при полово активните жени инфекции, възпаления или състояния на организма, които отминават след кратък курс на лечение. Резултатът от PAP теста може да е абнормен при бактериална или всяка друга вирусна и гъбична инфекция, както и да се дължи на регенеративни промени вследствие на възпалителен процес и особености на хормоналния статус на жената. Ето защо при по-високо число на PAP теста първо се предприема МИКРОБИОЛОГИЧНО ИЗСЛЕДВАНЕ за установяване или отхвърляне на инфекция.
След изпълнение на изписаното лечение се провежда ВТОРА цитонамазка. Този резултат вече се смята за показателен относно риска от опасни изменения на тъканите на маточната шийка. В 90% от случаите абнормните измененията се дължат на инфекция с човешкия папилома вирус (HPV).
Щамовете HPV са много на брой. На тях се дължат кокошият трън, брадавиците по ръцете и гениталните, които са неприятни, но не и опасни. 40 щама HPV поразяват гениталиите, като 15 от тях се свързват с риск от развитие на рак на маточната шийка. За най-високорискови се смятат HPV 16 и HPV 18. Макар и нисък риск от рак на маточната шийка се отчита и при заразяване с щамовете HPV 6 и HPV 11, инфекцията с които допринася за образуването на гениталните брадавици.
Силно разпространени са Папилома вирусите. В множество от случаите имунната система се справя с вируса. При някои инфектирането води до израждане на клетките и в последствие на рак на маточната шийка. Неприятното е, че инфекцията протича безсимптомно, поради което и по-голяма част от заразените не предполагат за носителството. Шансовете за излекуване от рак на маточната шийка има и са много по-големи, ако абнормните изменения се установят възможно най-рано.
Като ниска степен на абнормност се разглеждат леките дисплазии, които също могат да се дължат на различни инфекции и атрофични промени на маточната шийка при жени след менопауза. За сериозни предракови промени се приемат тежката дисплазия, която засяга повърхностния слой клетки и инвазивния карцином.